Хълмът на кладенците
Името Бунарджика идва от турската дума „бунар“ (кладенец или извор). През османския период по склоновете е имало кладенци, които захранвали квартала отдолу — затова местните хора наричали хълма и „Хълма на кладенците“.
.jpg)
Паметник на Червената армия · Хълм Бунарджика, Пловдив
Паметникът „Альоша“ (официално Паметник на Червената армия, на руски: Алеша) е 11-метрова статуя на съветски войник, издигната на хълма Бунарджика (Хълм „Бунарджика“), известен още като Хълм на освободителите. Издигнат между 1954 и 1957 г., той е една от най-разпознаваемите забележителности на Пловдив и предлага панорамна гледка към целия град — особено красива по залез. От паметника лесно се стига до забележителности като античния театър и Стария град на Пловдив — само на кратка разходка надолу по хълма.
Официално име
Паметник на Червената армия „Альоша“
Тип атракция
Паметник / Парк
Google Рейтинг
4.6 (5 284) за паметника / 4.7 (4 130) за парка
Телефон за контакт
+35932656700 (Администрация на парка)
Достъпност
Алеите в парка са достъпни; последният участък включва стълби
Plus Code
4PVQ+G4 Пловдив, България
Адрес
Хълм „Бунарджика“, 4000 Пловдив, България
Отворен 24/7, безплатен
Пролет: Приятно време, цъфтящи цветя
Лято: Препоръчва се рано сутрин или вечер
Есен: Меки температури, идеално за разходки
Зима: По-малко хора, спокойна атмосфера
Отделете 1–2 часа за цялата разходка. През лятото носете вода и слънцезащита.
Безплатно (без билет)
Паркиране по улиците около подножието
Обиколки с екскурзовод
Няма официални обиколки с екскурзовод — лесен е и самостоятелният маршрут
От античния стадион следвайте улица „Христо Г. Данов“ към булевард „Руски“. След около 15 минути пеша стигате до подножието на Бунарджика; оттам пътеките водят към върха за 20–25 минути.
Летище Пловдив (PDV) е на около 13 км от центъра. Вземете такси или кола под наем до подножието на Бунарджика — около 30–40 минути в зависимост от трафика. Няма директен градски транспорт от летището.
Централната жп гара и автогара „Юг“ са на около 20 минути пеша по булевард „Руски“ до подножието на хълма. Може и с такси до входа на парка (около 5 минути).
Градските автобуси минават по булевард „Руски“ и спират близо до хълма (слезте около мол „Марково тепе“). От спирката до входа на парка се стига за 10–15 минути пеша.
И трите подхода (от Стария град, Цар-Симеоновата градина или гарата) водят до парка в подножието на Бунарджика. Изкачването до паметника „Альоша“ отнема около 20–25 минути по живописни сенчести пътеки.
Пътят към върха е затворен за лични автомобили. Паркирайте по улиците около подножието и изминете последния участък пеша.
Хълмът Бунарджика е обществен парк — услугите на върха са ограничени, но центърът на града е само на кратка разходка. Ето преглед на видовете удобства, които можете да очаквате наблизо.
Обществени тоалетни има около площадката на паметника и на главния вход на парка, обикновено отворени през по-топлите месеци.
Има улично паркиране по улиците около подножието на хълма. Пътят към върха е затворен за автомобили.
На върха няма заведения за хранене. Ресторанти, кафенета и павилиони има в подножието на хълма и по булевард „Руски“ в центъра на града.
Широк избор от хотели, хостели и къщи за гости има в централната част на Пловдив и около Стария град, на пешеходно разстояние от хълма.
Супермаркети, магазини за хранителни стоки и магазини за сувенири има в центъра и около търговския район „Марково тепе“ близо до хълма.
Бензиностанции има по главните градски булеварди и околовръстния път, а част от тях предлагат и зарядни станции за електрически превозни средства.
Текущи условия на хълма Бунарджика в Пловдив, обновявани автоматично от безплатния API на Open-Meteo.
Идеята за паметника датира от края на 40-те години, а строежът продължава от 1954 до 1957 г. Монументът е открит през 1957 г. по случай 40-годишнината от Октомврийската революция, в чест на съветските войници, загинали през Втората световна война. Скулптори са българските автори Васил Радославов, Любомир Коцев, Иван Топалов и Тодор Занков.
Според популярната история моделът е съветският радист Алексей (Альоша) Скурлатов, служил в Пловдив през 1944–1947 г. и сприятелил се с местните хора. Прякорът става известен в целия СССР благодарение на песента „Альоша“ (1966 г.), посветена именно на този паметник.
11-метровата статуя на войник със спуснат автомат стои на 6-метров постамент, което прави общата височина около 17 м. Фигурата е изработена от стоманобетон и гледа на изток, към центъра на Пловдив. Дълга алея и стълби водят към широката площадка около монумента.
След 1989 г. в Пловдив многократно е обсъждано премахването на паметника, но той остава на мястото си. Днес се поддържа от Община Пловдив като част от парка на Бунарджика и се възприема по-скоро като историческа забележителност и наблюдателна площадка, отколкото като политическо изказване.
Зад каменния войник на хълма Бунарджика стоят истории за освобождението, приятелството и песен, която направи паметника известен по целия свят.
Името Бунарджика идва от турската дума „бунар“ (кладенец или извор). През османския период по склоновете е имало кладенци, които захранвали квартала отдолу — затова местните хора наричали хълма и „Хълма на кладенците“.
През 1881 г., само три години след освобождението на Пловдив, на хълма е издигнат паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война 1877–1878 г. — така Бунарджика получава второто си име, Хълм на освободителите. Десетилетия по-късно, през 50-те години на XX век, старият паметник е премахнат, за да направи място на паметника „Альоша“.
През септември 1944 г. младият съветски войник Алексей (Альоша) Скурлатов пристига в Пловдив с Червената армия и работи по възстановяването на телефонната линия Пловдив–София. Остава почти три години и се сприятелява с местните хора. Години по-късно, когато градът решава да издигне паметник на съветските войници, за модел е избрана историята — и лицето — на Скурлатов.
През 1962 г. съветският композитор Едуард Колмановски посещава Пловдив и е дълбоко впечатлен от паметника. Заедно с поета Константин Ваншенкин създава песента „Альоша“, издадена през 1966 г. Тя става огромен хит в целия СССР и превръща паметника в далечния Пловдив в символ на съветския войник за милиони хора.
След 1989 г. бъдещето на паметника „Альоша“ е обсъждано в Пловдив многократно — в общинския съвет, в медиите и сред гражданите. Въпреки дискусиите, паметникът никога не е премахнат. Днес той служи предимно като градска забележителност, място за срещи и една от най-добрите гледки за залез в Пловдив.
Класическа разходка до върха на Бунарджика и обратно.
Започнете от входа на парка в подножието на хълма Бунарджика
Следвайте главната алея и стълбите нагоре сред зеленината
Достигнете площадката с 11-метровата статуя
Насладете се на 360° панорама над Пловдив от терасата
Останете за залеза или слезте по западната пътека
Гледки към паметника „Альоша“ и хълма Бунарджика
.jpg)
Паметникът „Альоша“ на хълма Бунарджика, Пловдив
.jpg)
Статуята и площадката на паметника „Альоша“
.jpg)
Панорамна гледка към Пловдив от Бунарджика
.jpg)
Паметникът „Альоша“ на фона на небето, Пловдив
.jpg)
Паркова пътека на Бунарджика към паметника
.jpg)
Точка за залез при паметника „Альоша“, Пловдив
.jpg)
Паметник на Съветската армия „Альоша“ от ниско
.jpg)
Панорама на Пловдив от Хълма на освободителите
Отзивите могат да се видят чрез Google Карти.
Впечатляващ паметник с чудесна гледка към Пловдив. Разходката нагоре е приятна и сенчеста.
Дойдохме за залеза — панорамата на целия град оттук е незабравима.
Добре поддържан парк около паметника. Чудесно място за спокойна разходка.
Една от най-добрите гледки в Пловдив. Статуята е много по-впечатляваща на живо.
Лесно изкачване, спокойна атмосфера и красива гледка към Родопите.
Интересен паметник със сложна история — прочетете за нея преди посещението.
Да. Паметникът и паркът на хълма Бунарджика са безплатни и отворени 24/7 през цялата година. Няма билетен център или входна врата.
От Стария град продължете по улица „Христо Г. Данов“ до булевард „Руски“, след което стигнете до подножието на хълма — около 15 минути. От входа на парка всички пътеки водят към върха за около 20–25 минути.
Не. Пътят към върха е затворен за автомобили. Можете да паркирате на улиците около подножието на Бунарджика и да продължите пеша.
По залез — от площадката се открива златна панорама над Пловдив, река Марица и Родопите на хоризонта. През лятото ранната сутрин е по-хладна и спокойна.
Пловдивчани кръщават паметника на съветския войник Алексей Скурлатов, служил в града през 40-те години. Прякорът става популярен в целия СССР благодарение на песента „Альоша“ от 1966 г.
Да, част от пътеката включва стълби, затова са препоръчителни удобни обувки. Изкачването е умерено и отнема около 20–25 минути със спокойно темпо.
Съоръженията на върха са ограничени: обикновено има обществени тоалетни около площадката на паметника. За ресторанти, кафенета и супермаркети слезте до подножието на хълма или до центъра на града — всичко е на 15–25 минути пеша. Носете вода и закуски за изкачването.
Да, паметникът е отворен 24/7. Елате около 30–40 минути преди залеза, за да си намерите добро място на площадката. Алеите в парка са слабо осветени след тъмно, така че носете фенерче и внимавайте по стълбите.
Тази страница е съставена от следните официални и справочни източници. Данните за посетители и работно време са ориентировъчни — винаги проверявайте официалните сайтове преди пътуването.
Хълм „Бунарджика“, 4000 Пловдив, България
Plus Code: 4PVQ+G4 Plovdiv, Bulgaria